Преминаваме през градове и лъкатушещи селски пътища.
Прегърнали завоите и форсирали двигателя.
Прозорци – смъкнати, радиото – силно, без цел и без посока.
Винаги напред, неподвластни на вятъра. Аз съм въплъщението на Jinba Ittai.
Ти – сърцето, пулсиращо зад волана. Било е писано да се свържем,
като кон и ездач, кола и водач в едно.
Заедно сме по-силни.
Връзката ни е такава, че думите не ще я опишат.
Никога не караме сами. Ние караме заедно